Световни шампиони




The world chess champions

Вилхелм Щайниц 

е австро-американски шахматист и първият официален световен шампион по шах (1866-1894). През 1886 г. побеждава в мач основния си конкурент Йохан Цукерторт. Той пръв е формулирал принципите на позиционната игра, които лежат в основата на съвременния шах.

Емануил Ласкер

е вторият световен шампион по шахмат от 1894 до 1921 г. През 1894 г. убедително побеждава в мач досегашния шампион Вилхелм Щайниц. Губи титлата чак през 1921 г. (притежава я 27 години) от шахматния гений Хосе Раул Капабланка. През тези години той защитава успешно високото си звание и печели много турнири и мачове.

Хосе Раул Капабланка

е третият световен шампион по шахмат (1921-1927). Легенда в шаха, кубинецът още от ранно детство показва невероятните си заложби и е първият станал шампион без нито една загубена партия през 1921 г. в мач срещу намиращия се в лоша форма Ласкер. Губи титлата през 1927 г. в един изключителен сблъсък от Александър Алехин.

Александър Алехин

е четвъртият световен шампион по шахмат (1927-1935 г. и 1937-1946 г.) Един от най-големите гении на шахматната игра, променил шаха завинаги към много по-модерен и динамичен.

Макс Еве

е 5-ият световен шампион по шахмат. Шахът е второто по важност занимание за проф. Еве след работата му като професор по математика и механика. През цялата си шахматна кариера остава аматьор. Световен шампион е от 1935 г. до 1937 г. Печели титлата от Александър Алехин и я губи в мача-реванш.

Михаил Ботвиник

е руски шахматист, шести световен шампион по шах (1948-57, 1958-60, 1961-63). Ботвиник губи титлата си титлата си три пъти - през 1957 г. от Смислов, през 1960 г. от Михаил Тал и през 1963 г. от Тигран Петросян. В първите два случая си връща титлата в мачовете-реванш съответно през 1958 г. и 1961 г. През 1963 г. правилата са променени и Ботвиник не получава правото на мач-реванш, след което той никога не успява да си върне титлата. През 1970 г. Ботвиник се оттегля от професионалния шах, за да създаде школа по шах и да се занимава с развитието на компютърния шах. Сред учениците му са Анатоли Карпов, Гари Каспаров и Владимир Крамник - трима бъдещи световни шампиони. Въвел научният подход в шаха и доказал огромното значение на подготовката, Ботвиник променя шаха завинаги.


Василий Смислов

е седмият световен шампион по шахмат между 1957 и 1958 г. Смислов е оперен певец, но след като не успява да участва в представление в Болшой театър се отдава на професионалния шахмат през 1950 г. Печели световната титла през 1957 г. като побеждава Ботвиник и я губи година по-късно в мача-реванш.

Михаил Тал

е осмият световен шампион по шахмат, роден в Рига, Латвия. През 1960 г. побеждава Михаил Ботвиник с 12,5 на 8,5 и така става най-младият световен шампион по шахмат за времето си. Губи титлата през 1961 г. в мачът-реванш от Ботвиник с 8:13 т. Въпреки постоянните си здравословни проблеми Михаил Тал продължава да бъде активен играч до смъртта си. Почива на 28 юни 1992 г. в Москва.

Тигран Петросян

 е арменски шахматист, девети световен шампион по шахмат от 1963 до 1969 г. През 1963 побеждава Михаил Ботвинник с 12,5-9,5 и печели световната титла. Петросян защитава трона през 1966, побеждавайки Борис Спаски с 12,5-11,5, ставайки първият световен шампион, спечелил мач за титлата след победата на Алехин през 1934. През 1969 Спаски се реваншира, печелейки с 12,5-10,5 и отнема титлата на Петросян.

Борис Спаски 

е руски шахматист, десети световен шампион по шахмат (1969-1972). След много неуспешни опити накрая си извоюва правото да играе мач за световната титла през 1966 г., но не успява да се справи с "железния" Тигран Петросян и губи минимално. След 3 годни през 1969 г. обаче Спаски е неудържим и отнася световния шампион. Губи титлата разгромно през 1972 г. в скандален мач от американската легенда Боби Фишер.

 Робърт Фишер

е 11-тият световен шампион по шахмат и единственият американски шахматист, спечелил това отличие. След много международни успехи, Фишер започва главозамайващият си възход към титлата през 1970 г. с убедителна победа в междузоналния турнир, последвана от 12 (!!!) поредни победи в претендентските мачове, след което побеждава разгромно и Тигран Петросян. Така се стига до скандалния мач през 1972 г. в Рейкявик, Исландия, където в първия в историята мач с огромен награден фонд, скандали и политически заряд Фишер побеждава Борис Спаски много убедително. След този мач Фишер се отказва от шаха и титлата преминава в следващия претендент Капров служебно. Безспорно най-странния и скандален световен шампион по шах.

 Анатоли Карпов

е 12-тият световен шампион по шахмат от 1975 до 1985 г. и световен шампион на ФИДЕ от 1993 до 1999 г. Печели титлата в полуфинален мач срещу Виктор Корчной, защото световният шампион Боби Фишер не защитава титлата си. Ще остане в историята с невероятните сблъсъци с Гари Каспаров, които след над 100 партии са с лек превес за Каспаров. Велик майстор на позиционната борба, ендшпилите и най-вече профилактиката и разгадаване замислите на противника.

Гари Каспаров

е 13-тият световен шампион по шахмат, роден на 13 април 1963 г. в Баку, в тогавашната съветска република Азербайджан. Достигал невероятният рейтинг 2850, определян за най-силния шахматист за всички времена, Каспаров се отказва от шаха официално през 2005 г.


Undisputed world champions 1886–1993

#
Name
Year
Country
Age
1
1886–1894
Austria-Hungary (Bohemia Kingdom of Bohemia)
 United States
50–58
2
1894–1921
 German Empire
 Weimar Republic
26–52
3
1921–1927
 Cuba
33–39
4
1927–1935
1937–1946
France France
Russia Russian émigré
35–43
45–54
5
1935–1937
 Netherlands
34–36
6
1948–1957
1958–1960
1961–1963
 Soviet Union (RSFSR)
37–46
47–49
50–52
7
1957–1958
 Soviet Union (RSFSR)
36
8
1960–1961
 Soviet Union (Latvian SSR)
24
9
1963–1969
 Soviet Union (Armenian SSR)
34–40
10
1969–1972
 Soviet Union (RSFSR)
32–35
11
1972–1975
 United States
29–32
12
1975–1985
 Soviet Union (RSFSR)
24–34
13
1985–1993
 Soviet Union (Azerbaijan SSR)
 Russia
22–30