сряда, 12 юни 2013 г.

Шахматът - любима игра на деца и възрастни



Шахматът - най-модерната и популярна игра, но не в България, а в Ню Йорк


Шахматът  става все по-масов спорт в страна като САЩ, която не може да се похвали с шахматни традиции и големи успехи на световната  шахматна сцена (изключая гениалния Боби Фишер). 
В същото време България, която в недалечното минало се славеше с високи шахматни постижения, бе люлка за шахматни таланти и създаваше световни шампиони, сега се прославя със скандални състезатели, подозирани в измама и използване на непозволена компютърна помощ. Масовият шахмат е все по-малко масов, въпреки изкуствено създаваната илюзия за голям интерес към древната игра и провеждането на мероприятия от рода на мачове на 100 и повече дъски или верига от турнири с големи наградни фондове. Наградите от тези турнири обаче в последно време се печелят предимно от чужди състезатели и българското участие е само на олимпиския принцип - “Важно е участието”. 
Всъщност олимпийският принцип гласи “The most important thing in life is not the triumph, but the fight; the essential thing is not to have won, but to have fought well” – “Най-важното нещо в живота е не триумфа, а битката; важното е не да си победил, а да си се борил добре”. Този принцип може да важи за страни, които никога не са имали добри шахматисти и не могат да се похвалят с опит и традиции в този спорт.
Но българските любители на шаха помнят други времена на успехи и завоювани титли по международни турнири, световни първенства и олимпиади. Времена, когато във всеки град имаше шахматен клуб (в столицата няколко клуба) и шахматният живот кипеше с пълна сила.

 

Дали шахматът отново ще стане модерна и популярна игра с голям обществен интерес, особено сред подрастващите? 

 

Много пъти е говорено и писано за ползите от играта на шах за децата. Редица специалисти са доказали с наблюдения и статистически изследвания, че шахматът:
  •  Подобрява концентрацията, логическото и абстрактно мислене;
  •   Подобрява паметта, развива въображението и креативността;
  • Развива математическите способности и стимулира четивните и словесни умения на детето;
  •   Изгражда самодисциплина и отговорност от най-ранна детска възраст;
  •   Развива интелектуалния и творчески потенциал;
  •  Изгражда спортен дух и лидерски качества 

Защо тогава тази изключително интересна и полезна игра не е достатъчно популярна в България? Защо все по-малко деца се занимават с шахмат и родителите предпочитат да ги запишат в училище на всякакви други занимания, но не и на шах?
Ако все пак някои родители изберат шахмата за допълнително извънкласно занимание за детето си, защо скоро след това детето само се отказва или бива спирано от по-нататъшно шахматно развитие. Ако съпоставим броя на участниците на шахматни турнири в различните възрастови групи, ще установим, че той е обратно пропорционален на възрастта. С всяка по-висока възрастова група броят на участниците прогресивно намалява.
За да привлича любители такава прекрасна игра като шахмата трябва да се популяризира, но не със скандали. Трябва да се използват знанията, опитът и уменията на водещите шахматисти в България. За съжаление нашите титуловани шахматисти (гросмайстори, международни майстори и други състезатели със звания и високи шахматни коефициенти) не участват (с малки изключения) в процеса на обучение и тренировки с деца и юноши. Не се търси тяхната помощ и професионализъм за откриване и подпомагане на  млади таланти. Тази благодатна във финансово изражение дейност се извършва от новоизлюпени шахматни "Калинки", много от които едва ли ще успеят да дадат мат с кон и офицер, но затова пък имат надлежно издадена диплома, че могат да обучават и тренират на шах.

В многобройните шахматни клубове и школи понякога се появяват самородни таланти, който въпреки абсолютно хаотичната и непрофесионална система на тренировки и обучения постигат добри резултати и дават надежда за бъдещи високи успехи. Поради липса на специалисти обаче, които да работят правилно с тях, да ги насърчават и да им предават шахматни знания (как да предадеш нещо, което нямаш) скоро започват да тъпчат на едно място и с преминаването в по-високите възрастови групи дават все по-ниски резултати и изостават сред жестоката конкуренция с водещите в света шахматни нации.  Така децата се обезсърчават и скоро губят интерес към играта, а родителите ги насочват в друга посока.

Време е да се каже истината 

 

Това е картината на детско-юношеския шахмат у нас и колкото и да повтаря изпълнителният директор на БФШ в телевизионните си изяви, че в чужбина страната ни я наричат не България, а "кънтри чес" (предполагам има предвид шахматна страна, а не някакъв нов вид фолк музика за шахматисти) и, че състезателите от чужбина си пишели "нула" като се срещат с наши деца по международните турнири, това не ни класира по-напред и не скрива слабите резултати.