Геният самотник
Историята на Боби Фишер
Робърт Джеймс Фишер е роден на 9 март 1943 г. в Чикаго.
На 15 години Боби
става най-младият гросмайстор в света, а на 29 вече е 11-ият световен шампион в
историята след победа над Борис Спаски. Следва 20-годишен период от време, през
което Боби Фишер напълно изчезва от световната шахматна сцена. Само отделни медиини
публикации напомнят за неговото съществуване и живот на отшелник в Пасадена, Калифорния. Емоционалната
му натура очевидно не намира сили да се пребори със собствените му проблеми и
огромния натиск на външния свят. Едва след две десетилетия, през които не
изиграва нито една официална шахматна партия, Фишер се появява в Югославия за
т. нар. мач-реванш с Борис Спаски. Безапелационната победа в този мач, освен
световно признание и лично удовлетворение, му донася и куп проблеми, довели до
окончателното му скъсване със САЩ и в крайна сметка до трагичния му край.
Фишер бе най-големият шахматен фанатик в историята. Той докара големите пари в
древната игра и преобрази живота на поколения шахматисти. Но най-важно е
сиянието на неговите шахматни идеи и успехи, които с времето стават все
по-кристално чисти.
Как се стигна до всичко това? С фанатично себеотдаване на шахмата от детска
възраст. Малчуганът е на 8 години, когато сестра му Джоан го запознава с
древната игра. От този момент заобикалящата го действителност престава да
съществува. Той няма наставник, няма треньор, но работи над себе си неистово, в
самота и уединение. Навлиза все по-дълбоко в глъбините на играта, заживява с
нейната мъдрост и тайнство като никой друг. Това ограбва детството му, но става
броня срещу предизвикателствата на външния свят, закалява го и го прави
по-целенасочен и издръжлив. Качества, които по-късно му оказват неоценима
услуга в борбата срещу съперниците.
1958 г. е паметна за Робърт Фишер, но и за историята на американския и
световния шахмат. Тогава 14-годишното дете-чудо печели шампионата на САЩ за
мъже с блестящ резултат 11.5 т. от 13 партии, без нито една загуба. Това му
отваря пътя към междузоналния турнир за световното първенство в Порторож,
Югославия, и предизвиква сензация, която разтърсва целия шахматен свят. А
петото място в Порторож го нарежда сред претендентите за титлата и му донася
гросмайсторско звание.
Трудно може да се повярва, че в първите години на опияняваща шахматна слава
най-вълнуващият миг за Боби може да бъде свързан с нещо друго. Но често животът
поднася варианти, по-сложни и от тези в древната игра. И само един жест, една
дума на неподправена човечност може да сътворят чудеса. Така се случва и с
16-годишния ученик в гимназията "Еразъм" в Ню Йорк Робърт Джеймс
Фишер. На годишния бал на училището директорката се разтреперва от вълнение,
когато назовава името му, и в очите й напират сълзи, докато му връчва медал
"За шахматни заслуги".
Вундеркиндът е трогнат от изключителната сцена и едва успява да се овладее, за
да благодари. Но и това не е в състояние да го разколебае в избора му за
раздяла с учението. Напускането на училище и поемането по пътя на
професионалния шахмат предизвикат остри реакции по адрес на Боби не само в
Америка. Младият гросмайстор обаче е дълбоко убеден, че прави верния избор.
След сензационната победа в шампионата на САЩ първите думи на Фишер са:
"Шахматният майстор като всеки художник трябва да се ползва с почит и уважение
в обществото. А това може да стане само като се привлекат много пари!".
Дръзките думи на тийнейджъра са посрещнати със снизходителни усмивки. Та кой
може да предположи по това време, че те ще станат знаме на най-великия
кръстоносен поход в историята на древната игра. И че възмъжалият шампион един
ден ще преобрази шахматното кралство. Фишер започва да проявява твърдия си
характер още съвсем малък. Най-младият гросмайстор дава да се разбере, че няма
да допуска никакви компромиси по отношение на схващанията му за шахмата,
мястото му в обществото и личното му достойнство.
Първият голям конфликт в това отношение има широк обществен резонанс не само в
шахматните среди. Става дума за скандалния мач с 47-годишния Самуел Решевски,
претендент за короната, вече в зенита на своята слава. Между двамата възниква
непримиримо съперничество. За внасяне веднъж завинаги на яснота в спора кой от
двамата е по-добър се намесва г-жа Жаклин Пятигорска, шахматистка, дъщеря на
милиардера Едуард Алфонс де Ротшилд и съпруга на световноизвестния виолончелист
Грегор Пятигорски. През 1961 г. тя субсидира мач от 16 партии между Фишер и
Решевски с награден фонд $6000. След 11 партии резултатът е 5.5:5.5, а
следващата партия е насрочена за неделя в 13 часа. Боби се подготвя за нея, когато
му съобщават, че тя е изтеглена за 11 ч. сутринта.
- Защо? - удивлява се Фишер.
- Така пожела г-жа Пятигорска. Иначе ще пропусне концерта на своя съпруг -
любезно пояснява мъжки глас по телефона.
- Аз отказвам да играя в 11 часа! - упорства младият гросмайстор - Уговорено е
за 13.00.
- Това вече е ваша работа - този път сухо отсича гласът. - Г-жа Пятигорска няма
да промени решението си.
Фишер обаче отстоява принципите си докрай. Той не се явява в 11 часа и му е
присъдена служебна загуба в мача, която му струва $4000. А тогава това за него
е цяло състояние.
За прословутия индивидуализъм на Фишер и спортното му кредо характерна е
неприязънта към участието на други лица в творческия процес - треньори,
секунданти, анализатори. За разлика от съветските шампиони и претенденти за
титлата, които имат изградени цели щабове за подготовката си преди и по време
на състезанията, Боби воюва съвсем сам.
"Аз искам всяка победа да бъде само моя победа. И да не съм длъжен никому
с нищо!", гласи веруюто му.
Ръка за ръка с неговия индивидуализъм върви и апатията към националните идеали
на САЩ. След като печели 4 титли на страната, през лятото на 1967 г. Фишер
заминава за Сус, Тунис, за участие в междузоналния турнир. След Х кръг е
убедителен лидер със 7 победи и 3 ремита, но тогава се случва нещо
безпрецедентно - водачът напуска турнира след конфликт с организаторите.
Научавайки това, опит да му въздейства прави г-жа Джонсън от американското
посолство в Тунис.
- Мистър Фишер, вие забравяте, че представлявате тук велика държава! - заявява
му тя.
- Аз представлявам тук Робърт Фишер и никого другиго! - отсича със смразяващ
тон Боби и дава да се разбере, че разговорът е приключен.
Напускането на турнира в Сус му струва отдалечаване от битката за световната титла с още 3 години.
Все пак през юли 1972 г. той най-сетне достигна до нея -
срещу шампиона Борис Спаски в исландската столица Рейкявик. Това е един от
най-драматичните сблъсъци в историята. Фишер побеждава с 12.5:8.5 точки и
прекъсва четвъртвековното господство на гросмайсторите от СССР. Наред с това
извършва и епохална революция. Негов съучастник се оказва един от големите
бизнесмени в Лондонското сити - Джим Слейтър, който обявява нечуван дотогава
награден фонд от $250 000. Така 13-годишните титанични битки на американеца
завършват с триумф. От този момент светът на шахмата е друг - богат и благоденстващ!
След като спечелва световната титла, Фишер отказва да я защити, защото
международната федерация FIDE не приема поставените от него условия за мача с
претендента Анатолий Карпов, насрочен за Хавана през 1975 г. След това Боби се
оттегля в изгнание.
В края на юли 1992 г. Робърт Фишер сензационно се завръща на шахматната сцена и
в тогавашна Югославия изиграва т. нар. мач-реванш със Спаски, въпреки че на
шахматния престол вече е Гари Каспаров. Наградният фонд отново е безпрецедентен
- $5 млн., осигурени от белградската банка "Югоскандик". Боби печели
и този мач - със 17.5:12.5, взима своята част от приза - $3 350 000, и отново
изчезва. А US администрацията вече е издала заповед за ареста му, очакват го 10
години затвор за нарушаване на югоембаргото и глоба от $250 000 за укриване на
данъци.
Започва дългото преследване на шампиона по целия свят - Будапеща, Исландия,
Филипините, Малайзия... Накрая той се установява в Япония, където заживява с
приятелката си Майоко Ватаи, президент на местната шахматна федерация. На 13
юли 2004 г. Фишер е задържан от японските имиграционни власти при опит да
напусне страната с американски паспорт с изтекла валидност. След 8 -месечни перипетии
и престои в ареста идва помощта от страната, в която Боби става знаменит -
Исландия. Тя му предоставя гражданство, а Япония му разрешава да замине за
Рейкявик, въпреки недоволството на САЩ, че му се дава статут на нелегален
имигрант, според който има право да избере къде да бъде екстрадиран.
Именно в Рейкявик спира да тупти сърцето на Робърт Джеймс Фишер на 17 януари
2008 год..
За разлика от
величието му в шахмата, което никога няма да помръкне, в личния си живот Боби
остава самотен и неразбран до смъртта си.
Но за поколенията
завинаги ще остане ослепителния му шахматен блясък!
