събота, 27 октомври 2012 г.

Комбинациите – вълшебството в шахматната игра!


“Играя на шах, за да се проникна от неговата поезия!”
Фирдоуси, IX в.

Ежегодно в света се играят стотици хиляди шахматни партии. Те са вечно зеленият извор на шахматна красота и естетика, на нови блестящи комбинации, които обогатяват и осмислят древната игра.

Именно красивите комбинации, осъществени на шахматната дъска, извеждат шахмата от рамките на една обикновена игра и го извисяват  до равнището на изкуството. Разбира се това се отнася за шедьоврите на шахматното изкуство, за онези забележителни творби на шахматните майстори от миналото и днес, които векове наред са предизвиквали и ще предизвикват възторга и удивлението на милионите поклонници на шахмата. Защото възможностите на шахмата са безгранични, така както е неизчерпаема и фантазията на хората!

По време на Световното изложение в Лондон през 1851 година е организиран I-вият официален международен турнир в историята на шахмата. На това състезание е изиграна една партия, която още тогава е била оценена по достойнство и обявена от съвремениците за “безсмъртна”! Тя донася на Андерсен, скромен учител по математика от Бреслау, славата на най-знаменития жрец на шахматното изкуство на XIX век.


Бели: Андерсен

Черни: Кизерицки


Лондон, 1851 г.


1. e4 e5 2. f4 exf4 3. Bc4 Qh4+ 4. Kf1 b5 5. Bxb5 Nf6 6. Nf3 Qh6 7. d3 Nh5 8.
Nh4 Qg5 9. Nf5 c6 10. g4 Nf6 11. Rg1 cxb5 12. h4 Qg6 13. h5 Qg5 14. Qf3 Ng8 15.
Bxf4 Qf6 16. Nc3 Bc5 17. Nd5 Qxb2 


Позицията, от която е възникнала една от най-красивите комбинации в историята на шахмата.

18. Bd6!! 

Фантазията на Андерсен вече чертае реалните контури на матовата мрежа около черния цар.

18. ... Bxg1 19. e5!!


Този тих ход разкрива стратегическата обоснованост на комбинацията - изолиране на най-мощната фигура на противника от защитата на царя.

19. ... Qxa1+ 20. Ke2 Na6 21.

Nxg7+ Kd8 22. Qf6+ Nxf6 23. Be7#  

1-0


Белите пожертваха почти цялата си армия, но създадоха изумително творение на шахматното изкуство!



петък, 26 октомври 2012 г.

Йордан Григоров - български шахматист (1953 г. - 1999 г.)


Йордан Николов Григоров

Български шахматист - Международен майстор

1953 г. - 1999 г.

Йордан Григоров е роден  на 08.12.1953г. в София.  С правилата на шахматната игра се запознава от 6 годишна възраст, а на 8 години започва системни занимания по шахмат под ръководството на Тодор Тодоров в “Двореца на пионерите” в столицата. Не закъсняват и първите шахматни успехи. На Републиканското първенство за пионери през 1967 г. заема 1-2 място, през 1971г. е републикански шампион за юноши на България. През 1975г.  участва за първи път на републикански финал по шахмат за мъже, където се класира на 4-то място, само на половин точка след победителите. В последствие играе още 11 пъти на републикански финали. През 1985 г. дели 2-3 място, а през 1979г. и 1986г. дели 3-4 място. От 1978 г. е международен майстор. Участвал в повече от 20 международни турнири в страната и чужбина и е завоювал редица призови места:
  • Русе,1978г. (1-3 място);
  • Пазарджик, 1978г. (1-3 място);
  • Приморско, 1980г. (2-4 място);
  • Кикинда (СФРЮ), 1980г. (2-3 място);
  • Албена, 1981г. (1-2 място);
  • Варна, 1982г. (1-3 място);
  •  Кикинда (СФРЮ), 1983г. (1-2 място);
  • Русе, 1984г. (1 място);
  • Атина, 1985г. (2-4 място);
  • Егион (Гърция), 1986г. (3-6 място);
През 1984г. е включен в националния отбор на България и участва на шахматната олимпиада в Солун.
Йордан Григоров е един от най-големите таланти в  българския шахмат с активен позиционен стил на игра. Създал е изключително интересни партии и постигнал победи срещу почти всички силни български шахматисти от неговото време. Особено показателен е резултатът му срещу бившия световен шампион  Веселин Топалов – три безапелационни победи.
Преди всичко Даньо Григоров беше изключително честен и добър човек, всеотдаен и искрен приятел, истински fair play и на шахматната дъска и в живота.
На 16 октомври 1999г. умира внезапно и преждевременно само на 45 години.

Избрани партии

четвъртък, 25 октомври 2012 г.

Мъдростта на шахматния гений


Александър Александрович  Алехин ( 1892–1946) е руски шахматист, гросмайстор и теоретик, четвърти световен шампион, единствен останал непобеден до края на живота си.
Творческото наследство на Александър Алехин е оказало огромно влияние на редица гросмайстори от различни поколения.
И в наши дни  много от младите начинаещи шахматисти са вдъхновени от партиите на шахматния гении.
Блестящите комбинации, осъществени от Алехин на шахматната дъска, изключителната логичност и последователност на ходовете, незабавното използване и на най-малката неточност на противника - едни от най-отличителните черти на шахматното му творчество.
Вечните шедьоври на Алехин, сътворени на шахматната дъска и оставени за поколенията, носят естетическа наслада и красота.
С цялото си творчество Александър Алехин доказва, че шахматът е не само игра, спорт, наука, изкуство, но и средство за облагородяване на хората, за духовното им възвисяване. В този смисъл особено значение придобива неговата творческа настройка. Тя подтиква към непрекъснато търсене на истините не само в шахмата, но изобщо в живота. Като велик мислител, обладаващ огромен творчески потенциал, Алехин прави епохални открития за обкръжаващата ни действителност:

“Аз не играя на шахмат – в шахмата аз се боря.”

“Аз охотно съчетавам тактическото със стратегическото, фактическото с научното, комбинационното с позиционното, при което се стремя да удовлетворя изискванията на всяка една позиция.

“В периоди на политическо угнетение едни търсят в шахмата забрава от ежедневния произвол и насилие, а други черпят от него сили  за нова борба и закаляват волята си.”

“В шахмата само тогава можеш да станеш голям майстор, когато осъзнаеш, собствените си грешки и слабости. Също като в живота.”

“Да, аз считам шахмата за изкуство и поемам върху себе си всички задължения, които то налага на своите привърженици.“

“За мене шахматът не е игра, а изкуство.”

“Играта на усложнени позиции е крайна мярка, към която шахматистът следва да прибягва само тогава, когато не намира ясен и логичен план.”

“Излишъкът от фантазия и излишъкът от пресметливост са еднакво вредни.”

“Какво има значение в шахмата ли?  - Фантазията на първо място. И още дарбата за абстрактно мислене.”

“Комбинацията е душата на шахмата.”

“Майсторът по шахмат, за разлика от майсторите в другите изкуства, за съжаление твърде често е лишен от удоволствието да завърши своето произведение с набелязаните от него заключителни щрихи, понеже осъществяването на творческите му планове зависи от това доколко логично е съпротивлението на противника.”

“По време на турнир шахматният майстор трябва да бъде въздържан монах и хищник едновременно. Хищник по отношение на противника и аскет в ежедневния си живот.”

“Поддържането на максимален брой бойни сили съответства на интересите на страната, притежаваща в даден момент по-голямо игрово пространство.”

“Предполагам, че истинската красота, която притежава шахматът, е повече от достатъчна за удовлетворяването на всички изисквания, които човек може да си помисли.”

“Преувеличеното убеждение в познанията на противника винаги е било уязвимо място при разиграването на дебютите.”

“Работя над шахмата по 8 часа на ден – принципно.”

“Струва ми се, че цялата тайна се заключава във вродената острота на паметта, която по съответния начин бива доразвита от сериозното познаване на шахматната дъска и дълбокото проникване в шахматната игра.”

“Шахматната теория трябва да се стараете да не пречи на самостоятелното мислене.”

“Фактът, че играчът се намира в цайтнот според мене също толкова малко служи за извинение, колкото например заявлението на престъпника, че по време на престъплението е бил пиян.”

“Целта на човешкия живот и смисълът на щастието се заключават в това човек да даде максимума, на който е способен.”

“Ценността на комбинацията значително нараства поради това, че представлява логически завършек на предшестващата позиционна игра.”

“Шахматът преди всичко учи да бъдеш обективен.”

Александър Алехин


сряда, 24 октомври 2012 г.

Александър Алехин - "Руски и френски шахматен гений"

Александър Александрович Алехин (1892–1946) е руски шахматист, гросмайстор и теоретик, доктор по право, четвърти световен шампион, единствен останал непобеден до края на живота си. Починал на 24 март 1946 в Ещорил, Португалия. Погребан е в парижкото гробище Монпарнас в Париж, Франция. На паметникът му е написано "Руски и френски шахматен гений".


Мачове за световната титла


В мача за световната титла с Капабланка през 1927 г. в Буенос Айрес Алехин е считан за абсолютен аутсайдер поради предишните му срещи с кубинеца. Прогнозите не се сбъдват и Алехин печели двубоя с +6/ -3/ =25 след двумесечната борба. Капабланка печели 3-тата и 7-мата партия, но Алехин побеждава в 1-та, 11-тата и 12-тата, поема инициативата и не я пуска до края на мача.


През 1929 г. и 1934 г. играе вторият си мач за световната титла, този път претендент е Ефим Боголюбов. Алехин го печели предсрочно след 26-тата партия с резултат +8/ -3/ =15. 
През 1930 г. Алехин предвожда отбора на Франция на шахматната Олимпиада в Хамбург.

През 1935 г. Алехин отстъпва титлата на Макс Еве, на мач в Холандия. Алехин трябва да спечели последната, 30-та партия, за да си запази титлата, но това не му се удава. Поради увлечението си по алкохола Алехин често е пиян по време на партиите. В мача-реванш през 1937 г., вече преодолял алкохолната си зависимост, си възвръща титлата и става първият шахматист, който успява да си върне титлата в реванша. През 1938-39 г. има преговори за мач за световната титла с Ботвиник, но такъв не се състои заради Втората световна война.

През 1946 г. преговорите с Ботвиник са възобновени, но до мач не се стига поради преждевременната смърт на Алехин. Алехин е намерен мъртъв в хотелската си стая в Ещорил на 25 март 1946 сутринта. Причината за смъртта е задавяне или сърдечен инфаркт, като точната причина за смъртта му е неизвестна. През 1999 г. канадският гросмайстор Кевин Спрагет изказва предположение, че Алехин е бил убит заради участието му в турнири в Нацистка Германия по време на Втората световна война.

Сеанс в София

На 13 април 1936 г. по покана на Софийския шахматен клуб Алехин играе сеанс от 40 партии в градското казино в София. Резултата е 26 победи, 10 равенства и 4 загуби. Срещу Алехин печелят партиите си Аршавир Таниелян, Александър Цветков, Андрей Малчев и Георги Семерджиев. С равенство завършват Александър Кипров, Найден Войнов, А. Радославов, Теодор Траянов и др.

понеделник, 22 октомври 2012 г.

"Безсмъртна" шахматна партия


       Партията, която Ви предлагам да разгледате по-долу, е изиграна преди повече от 100 години, но от нея лъха вечност. 
Един от най-гениалните шахматисти за всички времена Акиба Рубинщайн проявява  изключителното си майсторство и оставя за поколенията този "безсмъртен шахматен шедьовър".

Бели: Ротлеви 

Черни: Рубинщайн

Лодз, 1907 г.


1. d4 d5 2. Nf3 e6 3. e3 c5 4. c4 Nc6 5. Nc3 Nf6 6. dxc5 Bxc5 7. a3 a6 8. b4Bd6
 9. Bb2 O-O 10. Qd2 Qe7 11. Bd3 dxc4 12. Bxc4 b5 13. Bd3 Rd8 14. Qe2 Bb7 
15. O-O Ne5 16.Nxe5 Bxe5 17. f4 Bc7 18. e4 Rac8 19. e5 Bb6+ 20. Kh1 Ng4 21. Be4 Qh4 22. g3


През 1979 година тази позиция е станала емблема на XVII Мемориал А.Рубинщайн.

22... Rxc3!! 


Начало на една от най-красивите комбинации, осъществявана някога на  шахматната дъска.
Белите са длъжни да приемат жертвата на дама, тъй като след 23. Bxc3 Bxe4+ 24. Qxe4 получават мат 24. ...Qxh2#.
23. gxh4 
Рядко ефектен е следващия ход на черните, разкриващ дълбочината на комбинационния замисъл на Рубинщайн.

23. ...Rd2!!



 24. Qxd2 Bxe4+ 25. Qg2 Rh3!


 0-1
Поради неизбежния мат белите се предават.

У всеки голям шахматист има партия, която остава като негова визитна картичка в шахматната история. Тази партия, наречена "безсмъртна", безспорно е най-брилянтното шахматно постижение на Рубинщайн.




Ако посетите специалната страница, посветена на Акиба Рубинщайн, ще имате възможност да се насладите и на други негови партии, неотстъпващи по красота и прецизност.

неделя, 21 октомври 2012 г.

Какви са ползите за децата, изучаващи шахмат?




Академични ползи

Статистически изследвания, направени в САЩ след въвеждането на програма за изучаване на шахмата като свободно-избираем предмет в училище от първата степен на образованието доказват, че децата, които се занимават системно с шахмат повишават значително успеха си по другите предмети. Те постигат по-високи резултати, защото шахматната игра формира следните качества и  умения:
          Концентрация – децата се научават да наблюдават внимателно и да се концентрират и обръщат внимание на отделни детайли. Ако не гледат какво се случва, те няма да могат да отговорят адекватно в конкретна ситуация, независимо колко са умни.
           Визуализация – децата придобиват възможност да си представят поредица от действия преди те да се случат. Чрез тренировки се засилва способността им да си представят отделни ситуации и картини наум, първо в един, а след това в няколко хода напред.
          Мислене в перспектива – децата се учат първо да мислят и после да действат. Добрият шахматен инструктор ги учи да си задават въпроса: “Ако направя това, какво може да се случи след това и как мога да реагирам?” С течение на времето шахът им помага да развиват търпение и да бъдат внимателни.
              Правилна преценка и вземане на оптимални решения – децата се научават, че не е нужно да правят първото нещо, което изниква в ума им. Те се научават да идентифицират алтернативи и вземат предвид плюсовете и минусите на различните действия.
             Конкретен анализ на ситуацията – децата се научават да оценяват резултатите от конкретни ходове и поредици от действия. “Дали тази последователност ще ми помогне или ще ми навреди?”  Решенията са по-добри, когато се водят от логика, а не от импулс.
        Абстрактно мислене – децата се обучават да се връщат периодично назад и от подробностите да виждат цялостната картина. Те също така се научават да взимат модели, използвани в един контекст и да ги прилагат в различни, но свързани ситуации.
            Планиране чрез играта на шах децата се научават да си поставят по-дълги цели и да предприемат стъпки за тяхното постигане и конкретен план за привеждане в действие. Научават се също на бърза реакция и преоценка на своите планове, в случай на промяна на ситуацията.
        Многопластност и широк обхват на действия децата се научават да боравят с множество и различни обекти наведнъж. Те са насърчавани да оценяват различни фактори едновременно, а не да са погълнати и обсебени от един отделен елемент.

Нито едно от тези умения не са специфични единствено за шаха, но всички те са част от играта. Красотата на шахмата като учебно помагало е, че тя стимулира съзнанието на децата и им помага да изградят тези качества докато се забавляват. В резултат на това децата стават по-критични мислители, по-добре решават проблеми и са по-независими участници в процеса на вземане на решения.
Тези заключения са подкрепени с изследвания в областта на образованието на различни места в Съединените щати и Канада.  Проучвания, направени в тези страни показват, че шахът води до повишени резултати на стандартизирани тестове за четене и математика. Статистическо изследване от огромен мащаб, проведено в Ню Йорк, в което участват повече от 100 училища и 3000 деца, показва, че децата изучаващи шах в училище показват по-високи резултати по английски и математика. Изследвания в Хюстън, Тексас и Брадфорд, Пенсилвания показва, че изучаването на шахмат като предмет от учебната програма води до по-високи резултати на тестовете на  Уотсън Глейзър  за оценка на критичното мислене и тестовете на Торънс за оценка на творческото мислене.

Социални ползи

В училищата или шахматните школи и клубове шахът често служи като мост, който обединява деца от различни възрасти, раси и полове в една дейност, на която всички заедно могат да се насладят. Шахът помага за изграждане на индивидуални приятелства и създава дух на разбирателство и лоялност, когато децата се състезават заедно в отбори. Шахматът също учи децата на спортсменство и коректост.  Същестуват много примери за проблемни и трудни за възпитание деца, за които заниманията с шах са довели до повишаване на мотивацията, подобряване на поведението, по-добри изяви и подобряване  на оценките в училище.
Шахматът е здравословна, развлекателна дейност, която може лесно да бъде научена и да се практикува на всяка възраст.

Защо тази игра има такова положително въздействие върху децата?              

Шахът стимулира умствената дейност.
Спомага за повишаване способността за решаване на проблеми, защото самият той на практика осигурява голямо количество проблеми за решаване.
Шахът налага незабавни наказания при допускане на грешки и награждава за добре решен проблем и проява на творчество и инициативност.
Шахът създава модел или система на мислене, която, когато се използва правилно, поражда успех. Играещите шах са свикнали да търсят повече и различни алтернативи, в резултат, на което действат по-непринудено и оригинално.
Конкуренцията насърчава интереса, предизвиква полагането на максимални усилия за постигане на по-добри резултати и повишава желанието за победа.
Учебната среда и провеждането на шахматни занимания и тренировки имат положителен ефект върху отнешението на учениците към ученето. Учебните игри са един от най-мотивационните инструменти в репертоара на един учител. Всички деца обичат играта. Шахът ги мотивира да желаят да решат определен проблем и да прекарат в мълчание часове наред, потопени в логическо мислене. Същите тези млади хора, които често не могат да стоят и 15 минути съсредоточени и концентрирани в класната стая.
Една от най-големите заслуги на шаха е именно това, че е снабдител на множество и разнообразни задачи за решаване. Проблемите, които възникват в различните позиции в голяма степен са винаги нови. Плодовете от развиването на способността за решаването на различни проблеми, децата ще берат в последствие, когато са вече пораснали зрели хора и се сблъскват с  трудностите на живота.


четвъртък, 18 октомври 2012 г.

ШАХМАТ


                                     Шахматът- наука, изкуство или спорт?

 
     Тази игра служи като отлична гимнастика на ума и като прекрасна почивка и отмора през свободното време. Дори само за тези две достойнства шахът заслужава признание. Но той има и много други привлекателни страни. Шахматът е многостранен. Едни го смятат за наука, други - за изкуство, трети - за спорт. За да се играе добре шах, трябва да се знае обширна теория от дебюти, да се разучават ендшпили и да се решават сложни шахматни комбинации и задачи. Огромното количество шахматна информация, която е необходимо да се прегледа и изучи може да бъде сравнено с научен трактат. Играта на двама шахматисти на сцената често привлича вниманието на много хиляди зрители. В тази игра се раждат оригинални шахматни произведения, а понякога и истински шедьоври на шахматното изкуство.  Най-после не бива да се изпуска из предвид и това, че истинската борба на турнири и мачове се води за точки, за места и за награди, а това вече е спорт.
         Спорт, наука изкуство...И всичко в една игра! Именно в това се крие изключителната привлекателност на тази древна игра.  Шахматът въздейства силно на човека -  възпитава характер, доставя огромно естетическо преживяване, позволява творение по законите на красотата.
         В оценката на шахматните партии намира изражение човешкото възприятие за прекрасното. За винаги остават незабравими шедьоври на шахматното изкуство, създадени от водещи шахматисти от близкото и далечно минало. Разиграването на партии, изиграни от шахматни колоси от различни епохи като Чигорин, Алехин, Ласкер, Капабланка, Рубинщайн, Нимцович, както и Фишер, Карпов, Каспаров и много, много други доставят истинско естетическо удоволствие и наслада за всеки любител на шахматната игра.
         Запознаването с красотата на шахмата от най-ранна детска възраст допринася изключително за формирането на личността и израстването и развитието на индивида.
         Разбира се, не всички деца стават шампиони, но мнозина от тях запазват за цял живот любовта си към шахмата и остават носители на безценни качества, формирани, благодарение на заниманията с любимата игра.