четвъртък, 23 юни 2016 г.

LERAN - PLAY - LOVE CHESS !!!


МАГИЯТА НА ШАХМАТНАТА ИГРА ЩЕ ОТВОРИ ЕДИН НОВ СВЯТ ПРЕД ВАС!
УЧЕТЕ, ИГРАЙТЕ И ОБИЧАЙТЕ ШАХМАТА!

понеделник, 30 май 2016 г.

Anatoly Karpov on chess

Chess is a very tough game, and psychologically a tough game. And of course, chess needs a lot of qualities, human qualities. And so you must have a very strong nervous system, and then you must be well prepared; you must be able to work a lot. Anatoly Karpov
Read more at: http://www.brainyquote.com/quotes/authors/a/anatoly_karpov.html
Chess is a very tough game, and psychologically a tough game. And of course, chess needs a lot of qualities, human qualities. And so you must have a very strong nervous system, and then you must be well prepared; you must be able to work a lot.
 Anatoly Karpov

неделя, 8 декември 2013 г.

60 години от рождението на международния майстор по шахмат Йордан Григоров


На днешната дата, 8-ми декември, се навършват 60 години от рождението на Йордан Григоров - български шахматист, оставил трайна следа със своето шахматно творчество и човешка топлина.
Йордан Николов Григоров е роден на 08.12.1953 г. в София и починал на 16.10.1999 г.   Многократен победител в национални и международни шахматни турнири. Международен майстор по шахмат.
През 1984 г. е включен в националния отбор на България и участва на шахматната олимпиада в Солун.
Григоров е оставил в наследство за шахматните поколения изключително интересни партии и блестящи победи срещу почти всички силни български шахматисти от своето време. Особено показателен е резултатът му срещу най-известния български шахматист   Веселин Топалов – три безапелационни победи.
Освен добър шахматист, Данчо Григоров беше изключително честен и добър човек, всеотдаен и истински приятел, истински fair play на шахматната дъска и в живота.

Трите победи на Йордан Григоров над бившия световен шампион по шахмат Веселин Топалов





сряда, 12 юни 2013 г.

Шахматът - любима игра на деца и възрастни



Шахматът - най-модерната и популярна игра, но не в България, а в Ню Йорк


Шахматът  става все по-масов спорт в страна като САЩ, която не може да се похвали с шахматни традиции и големи успехи на световната  шахматна сцена (изключая гениалния Боби Фишер). 
В същото време България, която в недалечното минало се славеше с високи шахматни постижения, бе люлка за шахматни таланти и създаваше световни шампиони, сега се прославя със скандални състезатели, подозирани в измама и използване на непозволена компютърна помощ. Масовият шахмат е все по-малко масов, въпреки изкуствено създаваната илюзия за голям интерес към древната игра и провеждането на мероприятия от рода на мачове на 100 и повече дъски или верига от турнири с големи наградни фондове. Наградите от тези турнири обаче в последно време се печелят предимно от чужди състезатели и българското участие е само на олимпиския принцип - “Важно е участието”. 
Всъщност олимпийският принцип гласи “The most important thing in life is not the triumph, but the fight; the essential thing is not to have won, but to have fought well” – “Най-важното нещо в живота е не триумфа, а битката; важното е не да си победил, а да си се борил добре”. Този принцип може да важи за страни, които никога не са имали добри шахматисти и не могат да се похвалят с опит и традиции в този спорт.
Но българските любители на шаха помнят други времена на успехи и завоювани титли по международни турнири, световни първенства и олимпиади. Времена, когато във всеки град имаше шахматен клуб (в столицата няколко клуба) и шахматният живот кипеше с пълна сила.

 

Дали шахматът отново ще стане модерна и популярна игра с голям обществен интерес, особено сред подрастващите? 

 

Много пъти е говорено и писано за ползите от играта на шах за децата. Редица специалисти са доказали с наблюдения и статистически изследвания, че шахматът:
  •  Подобрява концентрацията, логическото и абстрактно мислене;
  •   Подобрява паметта, развива въображението и креативността;
  • Развива математическите способности и стимулира четивните и словесни умения на детето;
  •   Изгражда самодисциплина и отговорност от най-ранна детска възраст;
  •   Развива интелектуалния и творчески потенциал;
  •  Изгражда спортен дух и лидерски качества 

Защо тогава тази изключително интересна и полезна игра не е достатъчно популярна в България? Защо все по-малко деца се занимават с шахмат и родителите предпочитат да ги запишат в училище на всякакви други занимания, но не и на шах?
Ако все пак някои родители изберат шахмата за допълнително извънкласно занимание за детето си, защо скоро след това детето само се отказва или бива спирано от по-нататъшно шахматно развитие. Ако съпоставим броя на участниците на шахматни турнири в различните възрастови групи, ще установим, че той е обратно пропорционален на възрастта. С всяка по-висока възрастова група броят на участниците прогресивно намалява.
За да привлича любители такава прекрасна игра като шахмата трябва да се популяризира, но не със скандали. Трябва да се използват знанията, опитът и уменията на водещите шахматисти в България. За съжаление нашите титуловани шахматисти (гросмайстори, международни майстори и други състезатели със звания и високи шахматни коефициенти) не участват (с малки изключения) в процеса на обучение и тренировки с деца и юноши. Не се търси тяхната помощ и професионализъм за откриване и подпомагане на  млади таланти. Тази благодатна във финансово изражение дейност се извършва от новоизлюпени шахматни "Калинки", много от които едва ли ще успеят да дадат мат с кон и офицер, но затова пък имат надлежно издадена диплома, че могат да обучават и тренират на шах.

В многобройните шахматни клубове и школи понякога се появяват самородни таланти, който въпреки абсолютно хаотичната и непрофесионална система на тренировки и обучения постигат добри резултати и дават надежда за бъдещи високи успехи. Поради липса на специалисти обаче, които да работят правилно с тях, да ги насърчават и да им предават шахматни знания (как да предадеш нещо, което нямаш) скоро започват да тъпчат на едно място и с преминаването в по-високите възрастови групи дават все по-ниски резултати и изостават сред жестоката конкуренция с водещите в света шахматни нации.  Така децата се обезсърчават и скоро губят интерес към играта, а родителите ги насочват в друга посока.

Време е да се каже истината 

 

Това е картината на детско-юношеския шахмат у нас и колкото и да повтаря изпълнителният директор на БФШ в телевизионните си изяви, че в чужбина страната ни я наричат не България, а "кънтри чес" (предполагам има предвид шахматна страна, а не някакъв нов вид фолк музика за шахматисти) и, че състезателите от чужбина си пишели "нула" като се срещат с наши деца по международните турнири, това не ни класира по-напред и не скрива слабите резултати.


неделя, 26 май 2013 г.

Гласели Деница Драгиева за атлетка

Деница Драгиева
През седмицата две български деца впечатлиха с изявите си, спечелвайки световните титли по шахмат за ученици от първенството в Порто Карас (Гърция). Интересното е, че едното е на 9, а другото – на 17 години – все трудна за обуздаване възраст, камо ли за възпитаване на трайни навици на спортист при това в скучноватия за повечето тийнейджъри шахмат.

Цветан Стоянов и Деница Драгиева обаче явно са от друга порода. Преди да станат световни и двамата са европейски шампиони. И не смятат да спират дотук. 

Като малка Деница сама се записала на шах. Да разпознава и да мести фигурите я научил нейният дядо, който, заедно с бабата, се грижил за отрастването на Дени и с година по-голямата й кака Станимира. Посвещаването в древната игра било някак неизбежно – просто буйният нрав на момичето трябвало да бъде усмирен и човекът решил да я сложи пред дъската.

Иначе всички очаквали, че Деница ще се захване с... лека атлетика. Като бивша атлетка, завършила спортното училище в Самоков, майка й открила, че още от дете Деница имала невероятна отскокливост и смятала да я пробва за състезателка на дълъг или висок скок. Освен това момичето вървяло и доста високо на ръст. Може би заради това се отказала от спортната гимнастика, която практикувала известно време със своята сестра.
Поради вечната ангажираност на родителите и двете момичета били товарени с всевъзможни извънкласни дейности, като Деница сама избрала шахмата.

Ходила в началото в школата към училището, но заради големите групи и постоянната шумотевица, все се прибирала с главоболие у дома. Затова, като видяла, че няма как да я откаже, майка й отишла във федерацията да й препоръчат треньор, с който Деница да играе самостоятелно. Насочват я към сина на изпълнителния директор, с който момичето работи 2 години и постига първите си резултати. Въпреки че на 12 г. печели 3 медала от републиканско първенство, на следващата година малката Драгиева е обявена за неперспективна, треньорът се отказва от нея и тя е оставена извън състава за европейското първенство.

Амбициозните родители обаче решават, че не бива с лека ръка да се зачеркват деца за спорта, особено когато самите те проявяват желание за него, и се насочват към друг треньор. Свързват се с гросмайстор Атанас Колев, който досега не бил работил с деца и не искал да дава напразни надежди. Наел се обаче да пробва 6 месеца с Деница и после да реши дали да продължи. Като изминало определеното време Колев сам отишъл и обявил, че продължава. И именно той изведе Драгиева до световния връх в Гърция. Още на 13 г. Деница впечатлила с играта си специалистите зад Океана, където наставникът й я завел просто да участва на турнир с жените, а тя разделила второ-трето място в класирането. 

Деница на Световното първенство за аматьори в Чикаго


 Близките й признават, че Деница е тежък характер.Макар да е зодия Рак, при нея връщане назад няма – като реши нещо, го гони до дупка. Може би и заради това си допада със своя треньор, също зодия Рак. 

 И ако си мислите, че младата шахматистка, която си е поставила за цел до края на годината да покрие майсторска норма за жени, не става от дъската, жестоко се лъжете. Световната шампионка за ученички до 17 г. се занимава максимум 2-3 дни в седмицата само по 2 часа. За разлика от повечето си съпернички в Порто Карас, които се подготвят почти професионално, без да се разсейват с други занимания, Деница е на другия полюс. Тя си е избрала да учи във възможно най-тежкото за едно спортист училище – Националната търговско-банкова гимназия, където била приета с първи бал в специалност финанси с английски език. Естествено, има си проблеми с многото отсъствия, но успехите й по никакъв начин не й носят специален статут в школото – прави тестове и контролни наравно с другите. Често й се налага да разнася учебниците и в чужбина, пътували са дори до Бразилия.

 За Порто Карас Деница заминава със своята майка, но без треньор, тъй като разходите се поемат от семейството. За щастие на помощ със средствата идва и спонсорът на шахматистката – ЗАД „Виктория”.


 На световното младата българка започва с реми срещу шампионката на ОАЕ Амна Нуман, с което работят руски треньори и която играе в олимпийския тим на страната си. После идват 5 поредни победи, като точно в деня с два кръг (ІV и V) Деница играе срещу действащата световна шампионка Диана Асубайева (Каз) и след 6-часова партия я побеждава. Жребият обаче не знае милост и следобед запраща българката срещу лидерката Айтан Амрайева (Азер). Побеждава и нея! Въпреки че в последния кръг Драгиева се нуждае от реми, треньорът й не признава друго освен победата и Дени я постига по категоричен начин. Става световна шампионка с точка преднина пред втората!


 Автор: Снежана Иванова, материалът е публикуван във в. "Монитор"

Препечатано от viasport.bg

вторник, 14 май 2013 г.

Деница Драгиева стана световна шампионка по шахмат за ученици

Деница Драгиева
Младата българска шахматистка Деница Драгиева спечели златен медал на световното първенството за ученици в Порто Карас (Гърция). Световният ученически шампионат се проведе от 7 до 14 май 2013 г.
Деница зае убедително първото място с една точка аванс пред съперничките си в най-високата възрастова група - до 17 години. С резултат 7,5 точки от 9 (шест победи и три ремита) Дени бе недостижима в крайното класиране.
При учениците до 9 години  малкият Цветан Стоянов от Бургас също спечели златен медал.
Деница Драгиева е четирикратна шампионка на България за девойки (последователно през 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г.).
Една от шестте блестящи победи на новата ни световна шампионка:








It is important to have competent chess coach who cares!

Разговор с Деница Драгиева и нейния треньор гм Атанас Колев в БНТ -
Как се става световен шампион по шахмат?

сряда, 3 април 2013 г.

Магнус Карлсен срещу Вишванатан Ананд за световната титла по шахмат

Магнус Карлсен

Супер-драматично завърши турнирът на претендентите за световната титла по шахмат в Лондон, като в последния кръг и двамата фаворити за първото място загубиха. Но това не се оказа фатално най-вече за Магнус Карлсен (Норвегия), който имаше повече победи до този момент в турнира и така се добра до първото място и до мач за титлата срещу шампиона Вишванатан Ананд (Индия). 
Карлсен загуби с белите фигури от Пьотър Свидлер (Русия), но все пак стига за първи път до битка за короната. Късметът го споходи и заради провала на Владимир Крамник (Русия) срещу Василий Иванчук (Украйна). И Карлсен, и Крамник завършиха с по 8,5 точки и класирането се определи по допълнителни показатели. 
Директният сблъсък между тях завърши с ремита и вторият критерий бе броят победи. Тук се оказа предимството на младия норвежец - той имаше с една повече от Крамник. За първи път в историята на шахмата единият от претендентите за короната бива определен чрез допълнителни показатели.
Така норвежецът, който е под номер 1 в ранг-листата на ФИДЕ, си спечели правото да играе за световната шахматна корона, а в мача за титлата той ще се изправи срещу шампиона Вишванатан Ананд (Индия), който държи титлата от 2007 година насам.
Двубоят между Карлсен и Ананд ще се състои между 6 и 26 ноември тази година, като мястото на мача все още не е уточнено.
При евентуален успех, Магнус Карлсен ще се превърне в първия норвежец, който печели титлата, както и първият световен шампион от Запада след американеца Роберт "Боби" Фишер.